Закрихме риболовния сезон с гръм и трясък! Буквално! Но да започна от начало.
Преди известно време се заговори за организирано закриване на язовир Ивайловград. Колебаех се дали да се присъединя, защото тролингът не ми е любим, но се чу, че последните дни е било топло и по разливите са се появили кефали. А и язовирът държи добра популация на костур.
Пристигнах в петък по обед. Вече се беше оформил внушителен палатков лагер, а флотилията преследваше сомовете. Набързо опънах моята платка, оборудвах каяка и влязох на разузнаване. Целта беше един залив, в който се влива някаква рекичка. Заливът изглеждаше много обещаващ – стърчащи клечки и надвиснали клони, но никаква активност. Е, почти никаква.
При поредната проводка усетих специфичен удар, който ме изненада. Определено не беше кефал или костур.
За да се ориентирате за размера на снимката – воблерът е 24 мм.
Излезе вятър и реших да се прибирам към лагера. Можете да си представите на какъв дружески огън бях подложен. Компанията беше от заклети сомаджии, за които моят улов е стръв, а големината на ултралайт воблера ги потресе.
На следващия ден реших да търся рибките на друго място. Отвесни скали със сравнително големи дълбочини. Тактиката беше типична за лятото – подавах максимално близо до скалите и водих навътре.
Тази тактика даде добър резултат. За няколко часа имах 12 кефала и два уклея (уставно захапали „огромния“ воблер).
След обяд се отдадох на други занимания. Студена бира, тестване на каяк-тримаран и разходка из язовира.
Надвечер коментирахме прогнозата за времето. Очакваше се да „превали и прегърми“. Започнаха да се събират облаци.
Около полунощ прогнозата се сбъдна. Много силен вятър, дъжд и гръмотевици. Отдавна не бях виждал такава буря, а сега се оказах в центъра ѝ. За моя радост палатката издържа! Сутринта установих, че и греблото на каяка си е на мястото. „Единственото“ поражение в лагера беше една съборена тента.
Това беше. Риболовният сезон е закрит успешно! Прибирайки се към Варна се сетих за една стара мъдрост – „Когато цъфне люлякът идва времето на попчетата“. Люлякът вече цъфти, а докато трае забраната и чакаме сафрида, ще се забавляваме с попчета.
Вашият коментар