Къде е щуката?

Отдавна не бях правил целенасочен излет за щука. Миналата седмица на Тунджа разглеждахме няколко примамки и се наложи мнението, че са типични щукарски, затова тази седмица реших да го потвърдя на практика. Целта на излета беше една от корекциите на Янтра, но не успях да се събудя навреме и спрях на един язовир по-близо до Варна.

За този язовир се знае, че поддържа прилична популация на щуки. Моите спомени от преди няколко години бяха за прилично обрасло място, където каякът щеше да ми осигури предимство. Посрещна ме много по-различна картина. Папурът почти е изчезнал и типичните щукарски места са намалели.

Позиционирах се в една плитчина, близко до папур. Представете си обрасъл бряг. Пред папура – клечки и водорасли. Идеалното място за засада!

Започнах с тежката артилерия – Pontoon21 CrackJack в размер 77 мм. С тази примамка можех да постигна прилична дистанция, въпреки силния вятър. Няколко празни замятания и след тях първата рибка.

Е, не е това, която очаквах. Вместо щука, воблерът беше атакуван от костур. Раираните разбойници съвсем уверено атакуваха ‘гигантската’ примамка.

Реших да мина на по-лекия такъм и да пробвам с по-малки воблери. Костурите определено си харесаха CrackJack с големина 58 мм.

Ето го и трофея за деня! Размерът на рибката не е впечатляващ, но взе уверено на голяма дистанция и борбата с него беше интересна – аванс, заплитане във водораслите и за капак – заедно с него до каяка изкарах и две клечки.

Все пак аз бях тръгнал за други риби. Отново минах на по-сериозни като размер примамки, но щуките ги нямаше. За сметка на това за пореден път се убедих, че и за костура няма прекалено голям воблер. Примамката е 110 мм – Pontoon 21 Cablista, а костурът е… малко по-малък.

Обиколих почити целия язовир и облових обещаващите места, но нямаше следа от щуки. Видях една единствена писалка, която проследи воблера, но не атакува. През цялото време имаше вятър със сериозни пориви и придвижването с каяка изискваше усилия. Реших да си тръгна.

Докато прибирах оборудването, покрай мен мина местен спинингист, облечен с гащеризон и въоръжен със сериозен кеп. Нагази във водата на място, далеко от папура и укритията, и започна да облавя ‘нищото’. След няколко минути извади щука с видимо тегло около 3-4 кг!

Добра новина – водоемът си поддържа популацията. Само че аз избрах да търся рибите на грешните места.

Нищо, след няколко седмици водата ще поизстине и водораслите ще паднат. Тогава пак ще задам въпроса „Къде е щуката?“!