Ще споделя някой наблюдения от първият турнир Trout Union Cup 2013, който се проведе на 26-29 Септември в гр. Асеновград, България.
Радостно е, че в календара се появи още едно „пъстървово“ състезание, където може да се да се поупражниш в лова на зарибена пъстърва. Поведението на зарибената пъстърва винаги е различно и затова новите състезания добавят нови щрихи в цялата картина.
Този път риболовът беше на малката, камениста река в Бачково.
В качестово на риболовен обект беше пусната неголяма пъстърва. Основният размер на рибите 50-150 грама.
На тренировката се опитах да ловя с къс спининг Stylo SL682XUL-M и с дълъг Unitra UNS802ULMF. Stylo се вписа идеално в условията на риболова и размера на рибите, но твърдостта на „М“-а не винаги беше достатъчна за туичинг. С дългата Unitra беше по-удобно подаването на силикон в спокойните участъци, но по-трудно довеждането и в кепа. За състезанието реших да не експирементирам и да се спра на проверения на световното спининг Unitra UNS702ULF. Да, разбирасе този модел е твърд за такива малки пъстърви, но няма ли да ловя и с воблери? Ще ми бъде полезен допълнителния запас от твърдост. В края на краищата при мен воблерите почити не сработиха. Улових само една пъстърва на Duo Spearhead Ryuki 45S. Хващаните пъстърви бяха толкова вяли, че едва едва сгъваха върха на спининга при изваждането им. Но това са неудобства в естетически план. На практика се получи, че при мен количеството изпуснати риби беше минимално. В първия ден при десет уловени риби имах три изтървани. Във втория ден при осем хванати нито една изтървана. Най-вероятно е свързано с това, че твърдият спининг ми позволяваше да направя надежна засечка, а после вече е въпрос на техника грамотно да докараш пъстървата до кепа. Абсолютно противоположно действаха украинците. Някой от тях бяха с твърде ‘меки’ спининги и силно отслабен аванс на макарите. След всяко успешно засичане спининга се огъваше и аванса пищеше постоянно а състезателите в съседните сектори се обръщаха да видят „какво се случва“. От страни изглеждаше, че на другия край на влакното е не сто грамова пъстърва, а голяма сьомга. Също така и не винаги успяваха да довадат рибата до кепа. Така, че изпорът на въдица за мен се оказа удачен и Unitra UNS702ULF за пореден път не ме подведе!
Няма да е лошо да кажа нещо и за моето представяне. В първия ден загубих прекалено много време за различни експерименти, опитвайки се да намеря ключа към рибата. За съжаление не се получи. Пъстървите понякога следваха примамката, но не се решаваха да клъвнат, нещо малко не достигаше. Класическия за моите разбирания риболов на силикон не работеше а с блесните и воблерите нямах предимство пред останалите състезатели. В резултат успях да заема само осмо място в сектора. Втория ден попаднах в съвсем ‘безрибен’ сектор.
Наложи се да забравя за експериментите и да действам по-активно. Редуването на различни примамки с често преместване в зоната донесоха резултат и станах втори в своя сектор.
До края не успях да разгадая българската пъстърва. Да видим как рибата ще се държи на същото място през пролетта.
Александър Воробьов
Оригиналът на руски можете да прочетете в сайта на Moscanella.
Вашият коментар