Металните примамки на Pontoon 21

Като един истински фен на металните примамки дълго време с интерес разглеждах блесните на Pontoon 21. Изглеждаха зашеметяващо! Приличаха по-скоро на произведения на бижутерийната индустрия, отколкото на риболовни примамки. Перфектно покритие и разцветки. Идеално подбрани като размер халки и безкомпромисни тройки Owner ST-36 Black chrome. Изпипани до последния детайл. Разбира се аз прекрасно знам, че в риболова външният вид не винаги е решаващ. Достатъчно пъти съм хващал риби с потъмнели от времето, изгубили първоначалният си блясък блесни или откровени ментета на известни марки, струващи стотинки. Основното в една примамка са работните и качества. През главата ми мина мисълта, че никой няма да си играе да изпипва до съвършенство примамки, чиито работни качества са посредствени. Но без проверка по родните водоеми, човек не може да е сигурен. Затова подтиснах първоначалния си ентусиазъм от перфектната изработка и реших да тествам „бижутата“ в разнообразни условия.

SINUOSO SPOON

Клатещата блесна изглежда елементарна и просто устроена. Просто едно огънато парче метал, без движещи се части. И наистина, доста колеги са в състояние сами да си изработват клатушки в домашни условия, при това,работещи и ловящи риби. Други не виждат необходимост да купуват качествени и съответно по-скъпи клатушки, тъй като пазарът изобилства с всевъзможни форми и размери от знайни и незнайни производители. При това на не особено висока цена. Съгласен съм! Дори и най-евтините парчета метал, понякога ловят.

Но на мен това „понякога“ не ми е достатъчно! Оказва се, че клатещата блесна не е толкова елементарна, колкото изглежда.

Върху играта и оказват влияние множество фактори и недоброто съчетаване на материала, дебелината на листа, теглото, профила и геометрията на една клатеща блесна често я превръщат в „мъртво“ парче метал.

Ако съм решил в конкретна ситуация да ловя с клатушка, значи искам да се възползвам от нейните свойства и поведение. Много от клатушките, които използвам имат недостатъка да „умират“ в определени моменти. Спират да се клатят при малка скорост или пък се завъртат при бърза проводка и силни течения. Въпросът със завъртането на клатушките при голяма скорост е спорен, и предизвиква противоречиви мнения в риболовците. Някои твърдят, че въртенето не пречи и рибите атакуват клатушките дори и да се въртят. Склонен съм да се съглася в някаква степен що се отнася до типично щукарските клатушки и риболова на щука. Завъртането обаче на клатушките с тясна и издължена форма в силно течение и бърза проводка определено е проблем. Като оставим настрана това дали влияе положително или отрицателно на кълването то най-малкото предизвиква дискомфорт и влошава контрола над примамката.

В това отношение при Sinuoso е постигнат много широк диапазон на ефективна работа. Тя не е само клатушка за бърза вода а чудесно се представя и в условията на абсолютно стояща вода. Блесната реагира изключително бързо на всякакви промени в скоростта и проводката и има невероятно жива игра. Дори успях да обловя определени участъци със силно течение с техниката „на изтичане“, която е неприложима при повечето клатушки с подобни размери и форма. При вкарването и в силно течение и увеличаване на скоростта на обиране осезаемо нараства честотата и скоростта на поклащане, но няма завъртане. Завъртане се получава само при много висока скорост, която едва ли има приложение в реалния риболов.

​Друга важна характеристика на една клатеща блесна е работата и на пропадане. Аз не винаги се доверявам на описанията и отзивите. Държа сам да разуча работата и поведението на една примамка. Да установя предела на възможностите и за да знам какво да очаквам и кога да я използвам. Затова реших да тествам как работи Sinuoso на пропадане в плитка вода. Техниката „на пропадане“ е ефективна и обикновено се използва на места със значителна дълбочина. В расперския риболов обаче тя намира приложение и в плитки места с дълбочина от порядъка на половин – един метър. Голяма част от ударите са веднага след приводняване на примамката на значителни дистанции. Установяването на контакт и придаването на движение на примамката понякога е затруднено и изиска време. Има един немалък „сляп момент”, през който не знаем какво се случва. Тогава това дали нашата блесна работи или потъва бързо на дъното определя дали ще провокира рибите или не.

За да сравня работата на Sinuoso взех със себе си друга много известна клатушка- LUHR JENSEN KROKODILE 18гр.

Почти пълно припокриване при наслагване една върху друга, еднакви заявени от производителя размери, тегло и близка цена. На пръв поглед две еднакви клатушки които би трябвало да имат и еднакво поведение.

В плитка вода под 50 см, Sinuoso пропада с плавно лъкатушене със значителна амплитуда и ляга на дъното с до 40 см от мястото на приводняване. LUHR JENSEN KROKODILE потъва веднага без почти никакво отклонение и без изразена собствена игра.

Очевидно е, че дори и в „слепите моменти“ Sinuoso работи безотказно.

Това не е учудващо защото дори и закупени от едно място и от една и съща партида KROKODILE имат фрапиращи разлики в дебелината на листа и теглото при еднакви заявени от производителя показатели.

От своя страна всички клатушки Sinuoso са с отлична повторяемост, гарантираща ни, че всички закупени блесни имат еднаква игра и поведение във водата. Всъщност това се отнася и за другите блесни на Pontoon 21.

За кратко време Sinuoso се превърна в основната ми расперска примамка. Часове и дни наред обикалях и замятах без да я сменям. В какъвто и участък да попадна блесната се представя чудесно и ми дава възможност да обловя качествено места твърде различни като условия.

SINTURA

Друга клатушка на Pontoon 21, която ми донесе разнообразни риби е SINTURA. На пръв поглед това малко бижу е типична щукарска клатушка. Компактна и сравнително тежка за размерите си блесната има цялостно сребърно покритие и впечатляващ кастинг. Много стабилна във въздуха с лекота пробива средно силен насрещен вятър без да променя посоката си ,и дава възможност за далечни и точни замятания в трудни условия. Тези и качества ме накараха да и дам шанс при типично расперски излети.

Всъщност „щукарския“ вид на SINTURA е леко подвеждащ. Преди да уловя щука с нея ,успях да хвана четири други вида хищник – распер, речен кефал, костур и малка бяла риба.

TRAIT

Въртящите блесни заемат особено място в сърцата на риболовците. Вероятно най-разпространените и обичани метални примамки по света. Лесни за използване и изключително ефективни. Дори и дете е в състояние да схване бързо техниката на водене и успешно да ги използва.

Въпреки именитите производители и огромното разнообразие на пазара,често изпитвам необходимост от достатъчно „послушни“ въртележки. Серийното производство осигурява достатъчно добре работещи и уловисти блесни, но често не е състояние да даде максимума в лагеруването и оптималното съчетание на частите. Ако с една блесна постигам значителна дистанция то тя или е твърде „упориста“ и не успявам да я издърпам достатъчно бързо или поради значителната подемна сила, която създава излиза твърде бързо на повърхността. Ако пък блесната е предназначена за бърза вода тя трудно се развърта при водене по течението.

Твърде често при излетите си попадам в сложна обстановка. Силни течения граничещи със спокойна вода. Привидно спокойни и гладки като огледала участъци, под които обаче „ври” и изкарват пясък на повърхността. Разположени в средата на Дунава острови разделящи водата на две много мощни струи с неголямо спокойно петно между тях. Или пък места където насрещното течение е толкова силно, че е необходима безумна скорост за да развъртиш въртележка.

В такива ситуации лъсват недостатъците на много от въртящите блесни. Това ме кара да сменям примамки за да обловя качествено различни участъци дори от една и съща позиция.

В продължение на няколко излета изпробвах Trait в най-разнообразни условия. От тихите спокойни заливи до мощните бързеи в средата на Дунав.

Блесната се представи впечатляващо! Отлично развъртане дори и при много ниска скорост. Много стабилно поведение в мощни течения и въпреки значителната подемна сила характерна за големите въртележки успявам да я държа в дълбочина, което понякога е решаващо. Никакво провисване или залепване на листото при преминаване от силна струя в спокойна вода. Равномерна работа при всякакви скорости без никаква насеченост. Бързо възстановяване на работата след удар в препятствие и сведена до минимум прецесия.

Прецесията в по-малка или по-голяма степен е характерна за всички въртящи блесни. Изразява се в промяна на наклона на оста на въртене на едно тяло. На практика,се получава едно „мятане“ на блесната, което в бърза вода е доста дразнещо – влошава контрола и усещането за работата на примамката. Пресесията също е обект на спорове сред риболовците. Показателно е, че някои фирми умишлено не я премахват въпреки, че могат да го направят сравнително лесно. При малките размери блесни и спокойни води тя не е особен проблем. Но когато става дума за големите въртящи блесни и мощните дълбоки води на Дунава предпочитам равномерната праволинейна игра на блесните със слабо изразена прецесия.

Друг основен проблем при използването на въртящи блесни е усукването на влакното. Обикновено това се предотвратява с използването на вирбел. Той обаче не е в състояние да предотврати усукването изцяло и някои блесни „конструктивно“ са по-склонни към пресукване. Въпреки немалките си размери Trait 3 е една от въртележките, които най-малко пресукват линията. При използването на едни и същи влакна и вирбели значително по-малки по размер блесни пресукват линията повече. Не е за пренебрегване и факта, че въпреки многобройните удари в препятствия блесната получи минимални поражения по покритието и въпреки „захвърлянето“ и мокра в някой ъгъл на кутията няма и най-малка следа от ръжда.

PACO

Много колеги спинингисти, в това число и аз многократно сме се убеждавали, че не всичко е в дистанцията. Дори и при риболова на распер. И наистина доста често не е необходимо да замяташ като за „световно“. Рибите са достатъчно близо за да ги достигнеш с повечето примамки в кутията. Но тръгвайки без достатъчно далекобойни примамки винаги рискуваме да попаднем в ситуация когато не можем да заметнем достатъчно далече. В такива моменти на помощ идва PACO.

Всичко във външния вид на Paco говори само за едно – метри, метри, метри!

Впечатлен от полетните му качества реших да направя тестове за да разбера докъде се простират възможностите на тази примамка. Една сутрин при безветрие разграфих близката плажна ивица до деветдесетия метър през 10 метра и пристъпих към тестове.

След пробните замятания,започнах да постигам доста близки резултати, което говори за стабилно и еднообразно поведение на примамките при полет.

Най-добрите които измерих са:

PACO 21 гр – 92 метра

SINTURA 21 гр – 80 метра

SINUOSO 17.5 гр – 71 метра

Както се вижда Paco дава сериозна заявка, че стоте метра не са мит!

Тук е мястото да кажа, че теста беше проведен с въдица в напълно работно състояние с каквато ходя за риба всеки ден разчетена за реален риболов а не за стерилните условия на тест, чиято основна цел е постигането на дистанция!

За съжаление задуха вятър и не можах да направя измервания с SINTURA 16 г и TRAIT 16.4 г тъй като резултатите нямаше да бъдат достатъчно достоверни. Но от излетите ми с тези блесни съвсем отговорно твърдя, че дистанциите,които се постигат с тях също са впечатляващи.

Аз, както вероятно и много други колеги съм изстрадал всички лишения на българския спинингист. Като се почне от липсата на разнообразни и качествени примаки, намирането на елементарни неща като вирбели, тройни куки, метални поводи и влакна и се стигне до спининговите въдици и макари. За щастие времената се променят и все повече качествени продукти стават достъпни. Сред тях са и блесните на Pontoon 21. Перфектно замислени и реализирани.

Направени от професионалисти,за професионалисти.

Синан Гавазов