Мисли в Розово

Четирите елемента

Цветът е едно от четирите главни неща, които предизвикват атакуването на примамката. Останалите три са формата, размера и поведението на лесна плячка. За да се разбере как се възприемат цветовете, първо трябва да се знае какво е цвят и как човешкото око, а и това на пъстървата го възприемат.

Всеки предмет съдържа химическа субстанция, която привлича най-много светлина от дадена дължина на вълната и отразява определен цвят, който бива разпознат от окото. Чрез смесването на три основни цвята: червен, зелен и син се възпроизвеждат всички цветове и многото им варианти. В човешкото око има три различни вида мембрани. Всяка мембрана има способността да поглъща слънчевите лъчи от точно определена дължина на вълната (цвят), от червено до пурпурно-синьо. Окото на пъстървата е различно от човешкото и съдържа четири вида мембрани, които са чувствителни към слънчевите лъчи от по-дългите/по-късите дължини на вълната. В резултат на по-голямата фоточуствителност, пъстървите са способни да виждат в инфрачервения и ултравиолетов диапазон, който е невидим за човешкото око. Пъстървите най-добре определят разликите в нюансите на синьото, след това червеното и накрая зеленото. Въпреки че разпознават широк спектър от цветове, зрението на пъстървите е силно повлияно от естествената им среда. Способността на пъстървите за различаване на цветове е допълнително ограничена от следните фактори: чистота на водата, дълбочина и разстоянието на рибата от нейната плячка.

Под водата

Водата е важен ограничителен фактор що се отнася разпознаването на цветовете. Водната среда директно влияе върху предаването на определени цветове (проникването/отразяването на слънчевия лъч и неговата дължина на вълната). Под водата цвета може да се разпознае само ако има определена дължина на вълната на слънчевия лъч, който е проникнал през водната повърхност и се отразява чрез предмет. Слънчевите лъчи с по-голяма дължина на вълната (червено) се губят на около 3.5 м дълбочина в чиста вода, докато лъчите с по-къса дължина на вълната (синьо) се разпръскват върху водните молекули и проникват по-надълбоко. Във водна среда дъното или самата вода представляват фоново изображение за примамката. Когато погледнем чиста вода от горе фона се явява като нюанси на синьо и зелено. Този феномен познат като зона на фоново осветление се създава от синята светлина при къса дължина на вълната, която се разпръсква върху водните молекули. Цветът (или нюанса) на фоновото изображение зависи от съдържанието на водата. Водата с по-голямо количество фитопланктон ще изглежда зелена. Там където прониква по-малко слънчева светлина, на по-големи дълбочини или по-големи разстояния всички цветове изглеждат нюанси на сивото, докато бялото остава непроменено. Флуорeсцентните нюанси усилват интензивността на цвета. Силните контрасти на флуорeсцентните цветове като розовото, оранжевото, червеното и резеда са лесно различими при всякаква чистота на водата. В някои условия флуоресцентния цвят на примамката не е достатъчен. Отражението от метални повърхности ще се вижда от по-далеч, отколкото цвета и ще отрази светлината по-добре, затова винаги трябва да имаме примамка със сребърно или златно лъскаво покритие в своята кутия. Този вид оцветяване на примамката ще привлече много повече внимание при ниска видимост или слабо осветление, отколкото примамка с неутрален цвят, прозрачна или с матирана повърхност.

Край водата

Освен правилния избор на цвят на примамката, тя трябва да има подходящи характеристики. DUO успя да съчетае всички тези елементи в една чудесна малка примамка създадена за улов на пъстърва. Spearhead Ryuki 45S в цвят розов металик е потъващ туичингов воблер – идеалният герой за тази история. В няколко риболовни излета успях да уловя две или повече риби при различна осветеност и чистота на водата. Имах най-голям успех призори и надвечер в бистра вода. Преимущество за добрия улов бяха слънчевите лъчи с по-голяма дължина на вълната (червено), които при по-малък ъгъл проникват по-надълбоко във водата и в моя случай усилваха розовия цвят на примамката ми. При светлина по-различна от тази призори и надвечер, например в ранния следобед, когато слънчевите лъчи са с по-малка дължина на вълната (синьо) проникват надълбоко и блясъка на розовото не беше толкова подчертан, на помощ дойде металическата повърхност на примамката, която отразяваше слънчевите лъчи. От друга страна, когато водата беше леко мътна имах по-добри резултати в плитките места на реката. Причината за това беше ограниченото проникване на светлината заради леко мътната вода. На определена дълбочина, където проникваха слънчеви лъчи с по-голяма дължина на вълната, розовото се открояваше във водата със силния си контраст с околната среда и подлудяваше пъстървата. В някои по-дълбоки вирове успявах да привлека вниманието на пъстървата само с водене на примамката до повърхността или на средна дълбочина, където тя се осветяваше повече и цвета й ставаше по-наситен.

Поведение на примамката

Имайки предвид, че DUO Ryuki Spearhead 45S с нейните 4 гр тегло е потъваща туичингова примамка, тя трябва да се подаде акуратно в подходящите места. Типични такива са дълбоките вирове, бързеите, ямите, праговете и др. Казано просто, където плаващите (floating) и неутралните (suspending) воблери са неприложими поради трудните условия, използването на по-тежки примамки е добро решение. Поради теглото си Spearhead е неподходящ за бавно равномерно водене, с изключение на местата със силно течение. Този мъник не е направен за скучни проводки – а за „екшън”!

Бързата проводка на розовата примамка в плитчините ще предизвика агресивни и инстинктивни атаки. Помнете, че е невъзможно да водите примамката прекалено бързо за подвижната пъстърва!

В дълбоките вирове може да използваме различни видове проводки с розовото Ryuki. Класическия джигинг (jigging) в комбинация с рипинг (ripping) е чудесен метод за големи пъстърви. Единствения недостатък при това водене са дънерите и възможната загуба на примамката поради оставянето и да падне на дъното. Щом воблерът падне на дъното използваме резки и повтарящи се движения от лакътя, за да изправим върха на пръта и издигнем примамката (от половин до един метър) от дъното, като след това и позволим отново да потъне. За намаляне на риска от загуба избираме каменисто дъно.

Постоянният туичинг с променлив ритъм е стандартен и най-продуктивен метод за повечето видове пъстърви, който може да се прилага и в дълбоки и в плитки води. Тази техника се състои от серии бързи и постоянни придръпвания с много кратки паузи. За да ви обясня метода по-подробно ще използвам числа и точки. Числата ще представляват подръпванията, а точките паузи от половин секунда. Представете си следното: сложили сте показалец на линията, отворили сте бигела, направили сте диагонално замятане срещу течението близо до скала, оставили сте примамката да потъне на дъното, затворили сте бигела, започвате да навивате, навеждате върха на пръта надолу и започвате да туичвате; 1.2.3.123.1.2.3.123.1.2.3. За въпроси относно тази техника както и за останалите методи ми пишете на darkopeshic @ gmail.com, а аз ще се радвам да помогна.

Туич джигинг (twitch jigging) е метода, с който улових най-голямата пъстърва използвайки розовото Ruki. Тази проводка се състои в издигане на примамката от дъното до повърхността. За да приложите успешно този метод трябва да намерите по-дълбоко място в реката и така да застанете, че да можете да пуснете примамката почти вертикално до дъното и да я изтеглите по същата траектория. Когато примамката стигне дъното се използва комбинация от туичинг (twitching) и навиване, за да я изтеглите по-бавно или по-бързо, в зависимост от желаната скорост на презентацията.

Ще се изненадате колко риби ще вдигнат за да захапят воблера ви!

Darko Pešić
Оригиналът на тази статия се намира на сайта на DUO

  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>